Сватбата

История за една сватба-изненада, която се случи по съвсем непланиран начин.

По време на плаване се случва всичко. От най-дзен моментите на следобедна нефелност на сянка в кокпита, от която те изтръгва някой вик „Делфини!”, след което прекарваш 15 минути на носа на яхтата да ги гледаш как се гонят, до такива, в които някое кабелче ти разказва играта на цялата електрическа система и ровиш ли, ровиш три дни, докато го намериш. Така де, свикнали сме да ни е разнообразно.  Сватбата, обаче ни свари неподготвени, но пък е едно от любимите ни преживявания от миналия сезон.

Плавахме си през май между Тасос и Лимос, когато сестрата на Дони звънна по телефона, за да каже, че много от приятелите ни са на Самотраки на сватба. „Еми, добре, така и така ще сме там, ще се чуем, може и да се видим и да пием по една бира някъде.”

Два дни по-късно бяхме на пристанището, лодката беше пълна с бебета, познати, майки, пристанището – пренаселено от колела, бащи, риболовни такъми и бири и се обсъждаше църковната венчавка на другия ден, за която проекто-булката принципно беше казала „да”, но не знаеше, че ще се случва на това тяхно пътуване. Програмата на всички си вървеше по план, докато не звънна поредният телефон, за да съобщи, че местният свещеник не бил съгласен да ги жени, по някакви си причини и сватбата няма да се състои. „Еми, дайте, ще ги оженим ние,” казахме.

Екипажът изрази принципно съгласие и следващият ден мина в трескава подготовка – писане на речи, репетиции, чистене и украсяване на яхтата. Пристанището започна да се напълни с хора. Скрихме булката в каюткомпанията, пратихме младоженеца за зелен хайвер, опазихме я, колкото беше редно, след което я откраднаха показно, пък и, за да сме честни, тя не се дърпаше. Строихме гостите на шпалир на брега, екипажът – пременен в моряшки фланелки на палубата. Дони (в ролята капитан на курса и по принуда бракосъчетаваща) от вълнение едва си прочете подготвената реч, неомъжените ловиха букета, пи се шампанско, булката си поплака… и пред Нептун и Посейдон на 25.05.2016 на пристанище Камариотиса, Самотраки, Гърция (40°28’.4 N, 25°28’1E) Чочо и Мира станаха съпруг и съпруга. Е, не съвсем официално, но какво пък, нали се обичат, няма по-важно от това. Беше специално, много специално.

Извадки от речта:

„Любовта е магия, която с малко упорство и много желание може да преодолее всичко. Дори да няма поп – решение винаги има.”

„Поради желанието си (на младоженците) да споделят живота, с всички радости и скърби, с деца, места, преживявания, ранни ставания, късни палачинки, мръсни памперси, първо зъбче, пълнолуния, световъртежи, върхове, усмивки, секс на плажа или у дома.”

„Защото няма нищо по-велико от осъзнатата любов, заради която съвсем неслучайно сме тук и сега”

„…за да сключат този брак с неособено ясен статут, но с ясно изразено намерение да се обичат винаги, в морето и на земята, с всички последствия от това и с много щастие, разбирателство и благословия…”

„И нека любовта ви пребъде!”