Маруся ни вади от затруднено положение и потенциално опасна ситуация

В морето може да се случи всичко. Ситуациите са навсякъде, всевъзможни и колкото и да са сериозни или просто интересни най-важното е да не се паникьосаме или да бързаме, за да не направим грешка. Обичаме да разказваме с чувство за хумор дори и за най-сериозните, но това по никакъв начин не ги омаловажава и не трябва да се подценяват.

Днес минахме покрай един от любимите ни плажове – Лалария. Невероятно красив, със скални арки, кристално море, магичен и напълно пуст и решихме да спрем на котва и да се пошляем. Знаем къде са подходящите места за пускане на котва, проверяваме по навигацията дълбочина, бележки на други ветроходци за подводни препятствия. Пускаме котва на 15 метра дълбочина, пускаме Маруся, разхождаме се, кефим се, всичко е наред, прибираме се на яхтата, прибираме Маруся. Ще продължаваме напред. Почваме да вдигаме котва. Не става. Шпилът спира, веригата се опъва рязко и прекомерно. Явно сме се закачили на нещо на дъното, което ни държи здраво. Ок, случва се, ситуация, като ситуация. Няма нищо странно или необичайно. Почваме да развъртаме яхтата, за да откачим котвата. Не става. Сами сме.  Положението не е опасно, но е много неприятно, защото вариантите са или да отрежем котвеното верига и да загубим котвата или да се гмуркаме, може и да изгорим шпила, да одерем лодката на веригата, да се раздуха силно и какво ли още не. Гмуркането няма кой да го направи, за да се стигне такава дълбочина при такава температура на водата, трябва да си потренирал, да си в много добра кондиция. Шах с пешка. Още развъртания. Нищо не става, така сме се закачили, че няма откачане. В далечината се вижда само една надуваема лодка с харпунжии. Махаме им, но не ни виждат, видимо се готвят да си ходят. Нямат радио. Остава ни Маруся. Спускаме я отново, чупим рекорда за бързо сваляне на динги. Капитанът се мята в нея и отива на преговори. Изваждаме невероятен късмет, защото младежите на лодката са сериозни водолази и с малко разглеждане и от първия опит успяват да ни разкачат, но става ясно, че не е имало вариант без гмуркане или загуба на котва.  Казус възникнал – казус решен. Имахме невероятен късмет, че имаше гмуркачи наблизо. А ние едва ли ще пуснем котва по плажовете на дълбочина, на която не можем да се гмурнем. И винаги ще обичаме Маруся.