Как преживяхме (на) фронта

Поплавахме до Самотраки и Тасос около Великден и акостирахме на Кавала за финална подготовка преди да почнем да слизаме на юг към Спорадите. Мием си лодката по тениски, пием бира, слънцето прече, животът е прекрасен, пролетта е дошла, морето вече е над 15 градуса, скоро ще се гмуркаме – ура!

Фронтът се промъкна при нас първо през фейсбук със статуси от приятели в София от типа на „Дядо Коледа възкресе” и депресивна зимна поезия за попарени люляци. Не ги взехме много на сериозно. На следващия ден беше дошъл. Събуждаме се вкоченени, вали и духа, а от слънцето няма помен. Три часа по-късно сме навлечени с термобельо, ветроустойчивите дрехи, пухенка, щормови панталон, още едно яке, ако може и още едно, шапки, ръкавици. Почваме да си говорим на мече, тюленче, пухчо. Приличаме на гигантски многослойни лукови глави със странно посинели израстъци. Вадим чай, мед, коняк, почваме да планираме ски сезон на някой южен остров.

Мама и дакел Зои идват, уж за семейна разходка до Тасос. Въобще не тръгваме и май ги отказваме задълго ветроходството. Никой не може да ги убеди, че в Гърция е топло и има синьо небе и плажове. Нито, че на яхта е хубаво. Ние също почваме да се съмняваме. Дакелът е толкова омерзен от студ, че отказва да напусне спалния чувал и да ни се зарадва, само от време на време моли за още едно одеало. На сутринта искат да ходят в 5 часа. Разбираме ги и им завиждаме. Дакелът все пак навлича моряшкия потник и „чупи две-три стойки” за пред камерата. Суетна е, знаем си я. На другия ден получаваме по рейса няколко чифта вълнени чорапи и жълти тарлъци и още одеала. Обичаме мама. Съседът по яхта, с газовото отопление на каютите, който е спал на топло, ходи по дънки и наблюдава с интерес двата хипопотама с жълтите крака, които връзват въжета и пличкат една гъба в кофа с ледена вода. От влагата почват да ни никнат хриле. На следващият ден става чудо – виждаме късче синьо небе. По-топло не става. Толкова с чудото! Статусите във фейбук не обещават лято до догодина.

Три дни по-късно се събуждаме и не е студено. Слънцето грее, цветът ни не е синьозелен, гледаме купчината зимни дрехи на пода, учудващо е пролет.