Дакел на борд (част 2)

Обещах, че ще продължа с разказа си за ветроходните ми дакелски начинания и перипетии.

Тази година хората ми решиха, че ще са на яхта цяло лято. Аз предпочетох да остана на брега и да ходя да плаваме заедно от време на време. Не можах, обаче да пропусна пускането на яхтата на вода. Голяма работа беше. Дойде кран, вдигна я във въздуха на едни въжета, а тя е голяма – 12 метра е, настана едно щуране. Аз се скарах с две кучета, дето се навъртаха наоколо и им даваха от моята храна. Направо побеснях. Добре, че бързо се организирахме и поехме навътре в морето. Оказа се, че е студено. Пакетираха ме в едно вълнено одеало във ветроходния ми креват, после и заваля и отказах да участвам в управлението. Добре, че ми бяха опекли свинско в морската ми резиденция, като пристигнахме, за да не настина. Пратих ги да си плават и се отдадох на слънчеви бани, гонене на гущери, дегустация и ветроходни мечти със слънце.

Много тъгувах за тях обаче, но мина време и се появиха отново. О, радост! Скимуцах, беснях, изиграх им една ситна ръченица в кръг и хукнахме заедно на яхта в Гърция. Отиваме на пристанището и всички ме галят. Яхтата свети. Креватът ми на слънце, със сянка за муцуната под тентата. Качвам се – мирише на къщи. Дават ми салам. Отплаваме и почвам да управлявам и да регулирам платна, да душа и подреждам. Нали вече имам опит!

После ми се доспа. Събрах им всички възглавници за седене на една купчина, подредих си ги една върху друга, да ми  е мекичко. И якетата им събрах,  да се загнездя още по-уютно. Те казаха нещо за „принцесата върху граховото зърно”, ама не ги разбрах. Яхтата лети с опънати платна, аз си дремя.

Вечерите спирахме на различни места. Малко ме обърква това – все на ново ми мирише навсякъде. Един ден им занесох и пясък от плажа в каютата, беше толкова ситен и мекичък и не разбрах защо не получих похвала.

Хареса ми и риболова по пристанищата. Аз си дремя, а тати, който е и капитанът на лодката лови риба. После ни я готви и ние я ядем.

Чакайте да ви кажа и за котките в Гърция. Е, това е кошмарът ми. Навсякъде са. Един ден приставаме уж, да ходим на таверна по обяд, ама нещо ни домързя и легнахме да се припичаме. И ми идват две котки и едната – хоп, на борда. Ей, като се ядосах! Ще ми ходи тя по яхтата с котешките си лапички и ще ми я омирисва! И дрямката ми развали и да лая като куче трябваше. Три бисквити изядох, за да си оправя нервите и гласа, след като я прогоних.

Имаше и един ден, дето щях да умра от притеснение. Мама скочи от лодката, а тя се движеше. И много се уплаших да не потъне, бях готова да се хвърлям да я спасявам. А тя се хванала на едно въже, яхтата я дърпа, тя се хили. Аз на това му викам тричане и не го одобрявам! Сърдих и се после, ама за малко, на нея не мога дълго да и се сърдя. После ни опънаха хамак на гика, докато се движехме на платна си правихме снимки в него. Там беше интересно, но винаги ще твърдя, че един разумен дакел трябва да си стои здраво на лапичките.

Вечерта беше специална. Мама имаше рожден ден и ходихме на таверна. Менюто с мръвките го помня наизуст. От гръцката кухня предпочитам сувлаки, саганаки и сиртаки. И една голяма риба пробвах, ама не ми хареса. После дойде пак котка и ми развали храносмилането. Сувлакито си го биваше, чак преядох и трябваше да спя по диагонал през цялата каюта, че не можах да се сгъна на кравай.  После плаването свърши, но са ми обещали скоро пак да ветроходстваме и вече броя дните наобратно и ще разказвам.

Ако не сте чели как станах ветроходен дакел, можете да наваксате ТУК