Скирос – или как попаднахме в Гръцка Шотландия

Преходите между различните райони, в които плаваме и организираме пътешествия са нашето предизвикателство.  Те са дълги, зависят от вятъра и често са тежки. В тях има много красота и непредсказуемост, не знаем точно маршрута, знаем само крайната точка.

За да слезем на Цикладите, минахме през Лимнос, където видяхме прогнозата за следващите дни, която ни накара да побързаме. В Гърция през лятото духат така наречените мелтеми – много силни ветрове, които продължават по три-четири дни. Метеорологичните модели ни обещаваха един такъв мелтем и, за да го изпреварим избрахме маршрут през о.Скирос.

Само хора с опит в морето ще разберат усещането да влезеш в пристанището, да се вържеш сигурно и да те удари бурята. Е, бяхме щастливци. След 12-часов преход се раздуха много, много силно, но вече бяхме пристанали. На другия ден водата от морето летеше във въздуха, една яхта се прибра в пристанището и екипажът и изглеждаше измъчен, очукан и обрулен и му трябваше доста време да се посъвземе. Мелтемът ни закова за три дни на Сирос. Използвахме ги подобаващо. Придобихме превозното средство скутера Пегас и поехме на наземно приключение.

Скирос е най-големият и най-южният  остров от групата на Северните Споради и от миналата година се опитваме да стигнем до него. Има около 3000 жители. Според гръцката митология героят Тезей е убит от цар Ликомед на Скирос, който го хвърля от скала в морето. Решихме,че тази е била подходяща, но не претендираме за историческа достоверност. Имаше доста подобни.

Природата му е сурова и дива, но всяка по-плодородна педя земя се обработва.

През цялото време имаме чувството, че сме в сцена от „Шотландски боец”. По това време на годината всичко е зелено и цъфти.

Ако се вгледаш в горите можеш да повярваш в кентаври и еднорози. Припкат козички и овце. Плажовете изглеждат сурови, но бреговата линия е много насечена и изобилства от скалички и островчета, които я правят много красива.

На път за столица виждаме с очите си силата на морето. Навъре няма прибой, но не изглежда приятно, предвид това, че на някои по-открити места на острова едвам стоим прави на вятъра.

В столицата Сирос (също известна като Хора) има венециански замък, византийски манастир и много дървени елементи по къщите, нещо доста нетипично за Гръцките островни населени места.

 

И любимата ни част – понитата, наречени от нас  „поньове”, защото демострираха истински достойно конско поведение. Понитата на Скирос са едни от най-редките породи коне в света. В Гърция има около 220, от които над 150 живеят на острова. Много социални, с меки уши и много обичат джанки.

Поньове:

Истински Скироски Поньове

Големи коньове:

Мелтемът си отиде и ни подари великолепен залез. А утре морето ни зове отново.

Краят на мелтема
By admin Блог 0 Comments

0 Comments

Your email address will not be published. Required fields are marked *